Big Apple – историята на една от най-емблематичните суинг хореографии

Ако някога сте били на суинг парти и изведнъж музиката спре да бъде просто фон за танцуване, а цяла група хора се събере в кръг и започне да изпълнява едни и същи движения, вероятно сте попадали на Big Apple.

Това е една от най-разпознаваемите хореографии в света на суинг танците. Енергична, забавна и изпълнена с характер, Big Apple събира в себе си много от нещата, които правят джаз танците от 30-те години толкова специални – ритъм, импровизация, индивидуалност и усещане за общност.

Но историята ѝ започва далеч от Ню Йорк.

Big Apple е групова суинг хореография, която обикновено се танцува в кръг. Един човек – caller – подава движенията, а останалите танцьори ги изпълняват едновременно.

В хореографията могат да се разпознаят движения от различни афроамерикански и джаз танцови традиции, включително Charleston, Suzie Q, Truckin’ и други Jazz стъпки. Именно това разнообразие придава на Big Apple нейния характерен и малко хаотичен на пръв поглед стил.

И всъщност това е част от чара ѝ.

Big Apple не е просто поредица от предварително заучени стъпки. Тя е преживяване, в което цяла група танцьори се движи заедно, но всеки има възможност да покаже собствената си енергия и характер.

Откъде идва Big Apple?

Името може да ни накара да предположим, че Big Apple е създаден в Ню Йорк. Историята обаче започва в Columbia, South Carolina, в средата на 30-те години.

Там в афроамерикански клуб, известен като Big Apple, танцьори започват да изпълняват групов танц в кръг, в който се комбинират различни jazz и social dance движения.

Танцьорите влизали в центъра на кръга, импровизирали и се връщали обратно, докато останалите продължавали да танцуват. По този начин Big Apple създава своеобразен диалог между групата и отделния танцьор.

Тази структура има интересна връзка с по-стари афроамерикански танцови традиции, включително ring shout – форма на групово движение в кръг с пляскане, пеене и импровизация.

Точно това усещане за кръг, ритъм и индивидуално изразяване остава важна част от характера на Big Apple.

През 1937 г. танцът започва да придобива огромна популярност.

Студенти от University of South Carolina го разпространяват извън Columbia, а танцьори от South Carolina са поканени да представят Big Apple в прочутия Roxy Theatre в Ню Йорк.

Шоуто се превръща в голям успех и танцът започва да се разпространява из страната. Само за кратко време Big Apple се превръща в национална танцова мания.

Тук историята на Big Apple се среща с тази на Lindy Hop.

Big Apple и Frankie Manning

През 1937 г. Frankie Manning и част от Whitey’s Lindy Hoppers се намират в Hollywood, където работят по филмови проекти.

Herbert „Whitey“ White, човекът зад Whitey’s Lindy Hoppers, изпраща информация до Frankie за новия танц, който набира популярност.

Има само един проблем – Frankie Manning никога не е виждал Big Apple на живо.

Вместо това той използва описанието, което получава, и създава собствена версия на хореографията за Whitey’s Lindy Hoppers. Това е особено интересно, защото Frankie изгражда танца с движения, които вече познава от джаз и Lindy Hop – сред тях Truckin’, Suzie Q и други.

По този начин се появява версията на Big Apple, която днес е особено важна за съвременната Lindy Hop общност.

На пръв поглед Big Apple и Lindy Hop са доста различни.

Lindy Hop обикновено е партньорски танц. Двама души танцуват заедно, импровизират и си подават идеи чрез lead и follow.

Big Apple, от друга страна, е групова хореография.

Но движенията и начинът на мислене са тясно свързани.

И двете се развиват в средата на афроамериканската джаз култура и използват сходен речник от движения. И в двете има място за ритъм, импровизация, индивидуалност и взаимодействие с музиката.

Точно затова Big Apple се вписва толкова естествено в света на Lindy Hop.

Whitey’s Lindy Hoppers и Big Apple

Whitey’s Lindy Hoppers са едни от най-влиятелните танцьори на Swing ерата. Групата се събира около Savoy Ballroom в Harlem и включва някои от най-добрите Lindy Hop танцьори на своето време.

Frankie Manning постепенно се превръща в един от основните хореографи на групата и въвежда нови форми на синхронизирано групово танцуване.

След като създава своята версия на Big Apple, той я преподава на останалите танцьори.

Интересното е, че Whitey’s Lindy Hoppers първоначално научават тази версия преди Frankie да е видял оригиналния Big Apple на живо. По-късно групата започва да изпълнява Big Apple, комбинирана с Lindy Hop, в Savoy Ballroom.

Това е един от примерите за начина, по който танците се развиват в онзи период – не чрез фиксирани учебници, а чрез гледане, слушане, запомняне, адаптиране и най-вече чрез танцуване.

Big Apple на филм

Историята на Big Apple е запазена и благодарение на киното.

Версията на Frankie Manning и Whitey’s Lindy Hoppers се появява във филма Keep Punching от 1939 г. Именно тези кадри по-късно се превръщат в ценен източник за съвременните танцьори, които искат да възстановят хореографията.

Това е един от големите парадокси на историческите суинг танци.

Много от движенията, които днес учим в залата, са оцелели не защото са били записани в подробни учебници, а защото някой е заснел танцьорите и десетилетия по-късно други хора са изгледали кадрите отново и отново.

Big Apple показва нещо много важно за историята на суинг танците.

Суингът никога не е бил само един танц.

Той е комбинация от музика, движение, импровизация, социална култура и постоянно взаимно влияние между танцьори.

В Big Apple могат да се видят елементи от различни танцови традиции, които се срещат и променят във времето. А историята му показва и как движения, създадени в афроамериканските общности, постепенно се превръщат в национален феномен.

Именно затова Big Apple е много повече от стара хореография.

Той е част от историята на Lindy Hop, джаз танците и цялата Swing ера.

Big Apple днес

Днес Big Apple продължава да се танцува от суинг общности по целия свят.

В много школи хореографията се преподава като част от часовете по Solo Jazz и Lindy Hop, а на партита често се превръща в общо преживяване за всички танцьори в залата.

И това е може би най-хубавата част.

Няма значение дали сте начинаещ или танцувате от години – когато започне Big Apple, всички могат да се включат.

Точно това е и идеята, която стои в основата на тази хореография още от самото начало: танцът да събере хората в един кръг.

Искаш да научиш Big Apple и други суинг хореографии?

Ако историята на Big Apple ти е интересна, най-добрият начин да я разбереш е да я изтанцуваш.

В Swingin Monkeys в София преподаваме Lindy Hop, Charleston и други суинг танци както на начинаещи, така и на танцьори с опит.

Не е необходимо да имаш партньор, за да започнеш. Не е необходимо и да имаш предишен танцов опит.

Необходимо е само да си готов да чуеш музиката, да се раздвижиш и да се забавляваш.

А ако Big Apple ти е харесал, следващата хореография, която определено си заслужава да познаваш, е Shim Sham – една от най-разпознаваемите хореографии в света на Lindy Hop.

Виж нашите начинаещи уроци по суинг танци в София и ела да потанцуваме заедно.

Искаш ли да се научиш да танцуваш суинг танци? Свържи се с нас ТУК или звънни на 0883467911 😉